Forum UVT

[vesko]

МАЛКО ПОВЕЧЕ ЗА РАБОТАТА ПО ФИЛМА „МЪЖ ЗА МИЛИОНИ” – ПЪРВИЯТ БЪЛГАРСКИ ИГРАЛЕН ФИЛМ, ЗАСНЕТ В HD ТЕХНОЛОГИЯ


Филмът е телевизионен, изработен по поръчка на БНТ. Още на сценарно ниво той бе мислен като телевизионен – камерен, разчитащ предимно на актьорската игра и диалога. Работата по филма започна през месец юни 2006 г. Сценарната идея предполагаше забавен филм, с възможност за телевизионна и кино реализация. БНТ искаше той не само да е заснет качествено, но и да дава възможност за разпространение не само в стандартна дефиниция, а и нa развиващия се Европейски HD пазар. Затова и екипът се спря на най-новата технология, съвместяваща ТВ и кино форматите – XDCAM HD.

Изборът не беше лек – камерите бяха представени в Европа само два месеца преди това, нямаше опит в технологията, софтуерът беше нов, но всичко беше едно голямо предизвикателство както за творческия, така и за техническия екип. Режисьорът Любомир Халачев имаше дълъг опит с 35мм филмова и с познатата видеотехника, но търсеше нещо ново и по-високо като клас. Разбира се, поставяше познатите изисквания при снимки на игрален филм – добър видео контрол, възможност за прослушване на звука по време на снимки, и най-важното – улеснен преглед на заснетия материал. Тука системата XDCAM HD, която работи с дискове, се оказа незаменима, защото позволява с лекота всеки записан дубъл да се преглежда на монитора. Камерите XDCAM HD записват не на лента или касета, а на професионален диск - подобен на DVD, но в специална защитна кутия с капацитет от 23 GB, при което отсъства рискът от пренавиването на касетата напред-назад.

„Мечтата на всеки оператор е да заснеме игрален филм на кино лента с последно поколение снимачна техника и перфектен набор от обективи” с това започна операторът Мартин Димитров, когато Любо Халачев го покани да заснеме филма. Но не след дълго изборът му беше готов: Ще се снима в XDCAM HD!

И така UVT закупи камери PDW-F350 за да осигури процеса на заснемане. Това е най-новият XDCAM HD CineAlta камкордер с много нови, напълно различни функции от стандартните камери - променлива скорост на заснемане “overcranking & undercranking” - от 1 до 60 кадъра в секунда, включително 24P , 60i , 30P , 50i и 25P в режим висока резолюция HD и 50i или 60i в стандартна резолюция SD. (“P” означава запис на цял кадър, подобно на фотографията, а “i” e запис на телевизионен кадър)


Новите цифрови кинокамери XDCAM HD имат висока чувствителност, контраст и разделителна способност като HDCAM, което ги вкарва в класа CineAlta, и могат да се използват пълноценно за кино продукция с всички последващи възможности - стандартно прехвърляне на кино лента, прожекция на голям екран, HDTV , DVB и всички познати екстри.
Разликата е в компресията - XDCAM HD поддържа 35 Mbps VBR компресия - с променлива скорост върху диска, което не е възможно при касетите и дава добро качество, еквивалентно и по-добро от старите лентови модели. На един диск 23 GB се записва от 60 до 120 минути картина с кино качество.

Около седмица Мартин и Росен Ненов - камерния асистент, правиха проби и настройки, смениха два-три обектива, но когато получиха превъзходен обектив HA18x7.6BDERD (с любезното съдействие на колегите от Fujinon) резултатът беше перфектен! Всъщност картината говори най-добре и потвърждава старата мъдрост, че с обектив компромис не трябва да се прави. Същото може да се каже и за статива Sachtler System 25. Росен имаше доста отговорни задачи не само по настройките на камерата но и по мониторинга. Неговите бащински грижи към снимачния комплект и цялата техника са пословични.

Според Мартин с тези камери се работи по-близо до филмовия процес, отколкото до стандартната телевизионна реализация. Настройките в менюто променят абсолютно всички визуални параметри и максимално доближават до създаване на киноизображение, но с цифрова камера. Независимо от високата чувствителност, операторът може да използва необходимото осветление за създаване на драматургична визия.

Мониторинга на терен бе решен с двойна мониторна система – камерата PDW-F350 дава възможност за едновременно наблюдение в HD и SD. За операторски и технически контрол използвахме плосък монитор LMD-172W, монтиран в портативен рак, с възможност за лесно сгъване при транспорт. В рака е монтиран векторскоп/осцилоскоп, UHF предавател за режисьорски и звукорежисьорски контрол на терен, батериен блок за автономно захранване на всички устройства и други помощни устройства. Благодарение на лекия и компактен LCD HD монитор LMD-172W в минимален обем бе събрана цялата важна електроника за работа на терен.
Режисьорския контрол бе осъществен със портативен Sony LCD телевизор.

Много интересна е и звуковата количка „Номер 5” на звукорежисьора Борис Траянов, използваща 8 канален 24 бита запис на терен, Sony портативен миксер DMX-P01 и VAIO компютър. Освен всички удобства за качествен запис на терен в количката има 4 безжични микрофона, безжичен стерео контрол, видеоконтрол и много други хитрини. Микрофонният парк е повече от изчерпателен, но описанието му ще отнеме твърде много време.

И така, комплектът бе готов и след последни приготовления и много оптимизъм в края на юли 2006г снимките започнаха.

Мартин даде всичко от себе си – освен постоянен видеоконтрол, използваше светломер, колориметър и много ентусиазъм!
Играеше с контраст, яркост, цветност, детайлност, с информацията в ниски и високи яркости. За пръв път снимаше на оптичен диск и се радваше на удобството да преглежда заснетото без притеснение, че при превъртането може да се изтрие готов материал!

След първите снимачни дни започнахме да подготвяме монтажната апаратна. Започнахме с работна станция Dual Xeon, с която разполагахме в момента. Александър Китанов, експертът по цифрови технологии, инсталира току-що излязлата нова версия на Avid Media Composer HD 2.5 която за първи път позволяваше кино монтаж директно на импортираните от XDCAM HD дек PDW-F70 заснети файлове.
В машината се копираха само PROXY файлове – това са допълнителнo компресирани копия на оригиналните видео файлове, които не само че се копират бързо, но и не заемат място на харддиска, не затрудняват монтажната система, но въпреки това са достатъчно качествени за прецизен монтаж и синхронизация.

Нямаше особени проблеми – всичко вървеше гладко благодарение на режисьора по монтажа Светлана Кирилова и инж.Донка Иванова, която отговаряше за цялостния технологичен процес при монтажа. Те започнаха синхронизация на звуковите файлове от записа на терен (дошли на DVD и по мрежата от „вълшебната количка” на Борис Траянов). Тук се появи и проблем от друг характер – работната станция бе прекалено шумна и затрудняваше работата по картината и звука. Така на помощ се притекоха колегите от HP- Хюлет-Пакард България, които ни доставиха за дни най-новата си компактна работна станция HW6400 – тя още не беше пусната в продажба ! Използваща два процесора Pentium Xeon Dual Core, тя не само направи работата много бърза, но се оказа и напълно безшумна – Светлана и Донка реагираха спонтанно – „чухме една муха да минава до микрофона”.... – беше първата им реакция.

И така започна монтажа – ден след ден... В началото филмът беше подреден според основната конструкция, а след това започнахме да махаме ненужните дължини, за да постигнем желаното темпо на разказа. Монтажът външно напомня познатата филмова монтажна технология и това много улеснява работата. Нямахме нужда от някакви специални ефекти, за да използваме компютърната среда, само в кадрите с визиона направихме каданс, за да придадем нужната поетичност на внушението. При монтажа особено ни помагаше HD монитора, въпреки че първоначалният монтаж беше работен с компресия. И въпреки това големият формат на екрана позволяваше да се усети бъдещата картина. Работейки изцяло в цифрова среда през мрежата, Firewire (ilink) интерфейса към и от XDCAM HD дека, целият монтаж се върши на една стандартна офис маса, където е и компютъра, и дека, и мониторите. Даже се посмяхме, гледайки в съседната стая стария монтаж с големи ракове като гардероби и километри кабели....

В един хубав ден режисьорът заяви – филмът е почти готов, трябва да го извадим на DVD за да се направи музиката! С композитора Митко Щерев работихме особено плодотворно. Първо, той ни даде на СD основната мелодия на филма, която беше монтирана в някои възлови сцени и която целият монтаж започна да си подсвирква още от самото начало. Но, когато филмът беше готов, Митко Щерев прекара няколко дни в монтажа, за да направи подробен опис на необходимите дължини в съответните места. Така постигна искания от режисьора ефект с музиката. След това записът беше направен в тонстудио 2 на БНТ – перфектен запис с оркестър! Разбира се – музиката беше прекрасна! Технологично нямахме особени проблеми. Отново познатия експорт към DVD от познатите SD монтажни системи. След това разбира се монтаж на синфроните, музиката, мишунг на музика и ефекти от Катя и Борис в цифровата многоканална система в студиото на UVT.

Филмът бе вече почти готов. Отново Мартин се зае с последни изпипвания, цветно разчитане и изравняване в HD среда. Сашо Китанов експортира проекта към MXF файл за запис обратно към XDCAM HD професионален мастер диск. DigiBeta SD мастери за предаване на БНТ бяха копирани директно от SDI изхода на дека PDW-F70. При това се установи, че има няколко сгрешени кадри при изчисленията на каданси. Не бяхме ги забелязали поради мониторите с прогресивна развивка, а на телевизионните монитори вече всичко си личеше!
Отново един ден и нощ за подготовка на мастер и имахме копие на филма. Този път – копие като за световно!

Разбира се, едно е да получиш изображение за телевизионен екран, друго е да разтегнеш това изображение на огромен кино екран. Искахме да го направим, за да видим докрай резултата от нашия труд. До този момент никой в България не беше правил подобен експеримент. С тревога и неувереност тръгнахме към кино „Арена”, където единствено има монтирани проектори HD. За щастие Боряна Нейкова и инженерите там също се интересуваха от този опит, посрещнаха ни сърдечно, помогнаха ни при свързването към прожекционната система, малко кабели, брум и ...чудо! На екрана видяхме най-прекрасната картина! Tова нямаше нищо общо с видяното на мониторите и малкия прожектор. Убийствено! Страхотно! Бяхме радостни, че филмът се е получил, но също така се радвахме че успяхме да го осъществим по тази технология. Чувствахме се като щастливи родители, видяли талантливите си децата на сцената на световен театър!

Зрителите най-добре ще преценят гледайки филма в кино театър „Арена”. Наистина това е първият български игрален филм, съдаден по много нова и различна технология. Всичко – от камерата, монтажа, озвучаването, мастерирането бе извършено изцяло в компютърна среда, работеща с файлове. Преимуществата се виждат на големия екран. Уникалната камера XDCAM HD с VBR кодек, монтажната система на AVID Media Composer и цялата работна среда доказаха качествата си! И дадоха възможност на екипа да направи добър филм, който всеки може да види в киното, а скоро и в дома си в пълното HD качество.

Разбира се, най-много се радваме че успяхме да защитим нашия експеримент пред поръчителя – Българската национална телевизия. Защото дори на обикновен телевизионен екран качеството е неизмеримо по-високо. Освен това този формат е не само пожелание, той е реалност. Сигурни сме, че БНТ, а и другите национални телевизии ще започнат да снимат все по-често, а не след дълго – и да излъчват по този стандарт.

И всичко това - за да могат зрителите да получат наистина качествено изображение.


UVT 2007