by one_eye » Fri Sep 24, 2010 11:22 am
Отново съм тук за да опиша какво всъщност се случи.
Раницата ми с алпийската екупировка (Айсбали, карабинери и други), личния багаж и храната тежеше около 20 килограма. Вървях нагоре към заслон "Еверест", където щяхме да преспим, затъвайки до чатала на места, опитвайки се да настигна групата (понеже тръгнах от София със закъснение), и се радвах, че поне камерата не ми е в голяма тежест. Все пак чантата с нея, репортажното и радио брошката не тежеше никак.
През повечето време спирах да снимам и мога да кажа, че в условията на планината е перфектна за работа. Лесно се борави с нея (бях на ръчно управление, не съм използвал автоматика), въпреки малкото тяло. Без проблеми се обслужва с ръка и половина, а когато си се хванал някъде, или държиш айсбала, който е единствената ти осигуровка срещу падане, нямаш повече опции. ...дори успявах да си коригирам блендата без да свалям ръкавиците, а за това е предвидено едно доста малко на пръв поглед копче...за фокуса използвах ринга на обектива, отново без проблем.
Най-голямото и изпитание беше на втория ден, когато към 5 сутринта тръгнахме от заслона към върха. Температурата на въздуха беше 18 градуса под нулата. Когато го разбрах се притесних, защото не знаех доколко камерата или магнитната лента на касетата могат да издържат на тази температура. Факт е, че през целия ден записвах без проблеми. Когато спирах да снимам нямах време да свалям ръкавиците, и направо бърках в чантата и вадех камерата. Въпреки, че се опитвах да изчистя снега от тях, винаги оставаше по малко, който се топеше, и след това винаги я прибирах обратно в чантата с капки вода по нея. Но...А1 работеше безупречно. Имаше оператор на Една голяма телевизия, който беше решил да тръгне нагоре и да снима, и като изключим всичко останало и маловажно, доста често пускаше почистващата касета, която сутринта му дадох, защото камерата му отказваше да записва поради зацапала глава.
В края на краищата се прибрах в София с прекрасен HD материал, без главоболия с техниката, и без болки в гърба и кръста. Все още гледам на SONY А1 с добри очи, въпреки че на пазара се появиха много други модели. Малка е, но за определени случаи, като моя, е най-точния и правилен избор.
The field is our battlefield...
one_eye
